Година 14, Допълнение 1
Оригинална статия / Публикувана: Април 2026
DOI: https://www.doi.org/10.57045/jemis/1410426.pp31-32
П. Гинев, П. Иванов, Р. Милев, Д. Зортев, П. Узунов, Н. Харисков, Н. Цачев, Б. Златев
Катедра по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия, Военномедицинска академия, София, България
Резюме
Въведение: Ацетабуларните фрактури са комплексни увреди, които засягат млади пациенти след високоенергийни травми, кактои възрастни болни с остеопороза при нискоенергийни травми. Въпреки напредъка в техниките на кръвна репозиция и вътрешна фиксация, постравматичните усложнения, като остеоартрит, аваскуларна некроза на бедрената глава и хетеротопична осификация остават чести. Тези последици често се изразяват в постоянна болка и функционална увреда, които накрая изискват конверсия към тотално ендопротезиране на тазобедрената става.
Методология: Представяме 11 пациенти претърпели ендопротезиране на тазобедрената става след предхождаща кръвна репозиция и вътрешна фиксация на ацетабулума в периода 2019 г. и 2024 г.. Средната възраст на пациентите към момента на ендопротезиране е 59 години(диапазон 48-72г.). 8 пациенти са от мъжки пол. Пациент специфичен ацетабуларен имплант е използван при двама пациенти. Ацетабуларен имплант със стебло е използван при треима пациенти. Циментирана ацетабуларна компонента е използвана при двама пациенти. В 1 случай е използвана компонента на Kerboull. Механична ацетабуларна чашка с или без винтове е използвана при трима пациенти. Елементи от предишната оперативна интервенция са премахвани в случай, че пречат на ацетабуларното римериране или позиционирането на импланта.
Резултати: Времевият диапазон между фрактурата и ендопротезирането е между 8 и 312 месеца. Средното време за проследяване е 3 години(между 1 и 5 г.). Средният предоперативе Harris Hip Score(HHS) e 43(24 до 56), а следоперативният HHS е 90(82 до 96). Следоперативнитe усложнения са хетеротопична осификация в 2 случая и инфекция в 1 слуай.
Заключение: Тоталното тазобедрено ендопротезиране след ацетабуларни фрактури представлява комплексно реконструктивно предизвикателство, което цели да възстанови биомеханиката на тазобедрената става, да облекчи болката и да подобри функцията на пациента. Педантичното предоперативно планиране, прецизното хирургично изпълнение и усърдната следоперативна рехабилитация са фундаментални за опитимизирането на резултатите и минимизирането на усложненията.

Ключови думи:
тотално тазобедрено ендопротезиране, ацетабуларни фрактури
Как да цитирате тази статия:
P. Ginev, P. Ivanov, R. Milev, D. Zortev, P. Uzunov, N. Hariskov, N. Tzachev, B. Zlatev. Total hip arthroplasty after surgically treated acetabular fractures. Journal of Endourology and Minimally Invasive Surgery (Bulgaria), 2026; 14(1): 31-32
Адрес за кореспонденция:
д-р Петко Гинев
Военномедицинска академия-София Катедра по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия бул. „Св. Георги Софийски“3, София 1606
E-поща: dilyandichov@gmail.com