Година 14, Допълнение 1
Оригинална статия / Публикувана: Април 2026
DOI: https://www.doi.org/10.57045/jemis/1410426.pp33-34
Р. Милев, Н. Цачев, П. Иванов, П. Гинев, Н. Харисков
Катедра по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия, Военномедицинска академия, София, България
Резюме
Въведение: С нарастващия брой на първичното тазобедрено протезиране значението на ревизионните операции също нараства. Ацетабуларните дефекти са основeн проблем при тазобедрената артропластика, особено по време на ревизионни процедури. Една от класификациите, използвани за описване на тежестта на тези дефекти, е класификацията на Папроски, която се основава на степента на костна загуба и структурната цялост на ацетабулума.
Цел: Дефектите тип Папроски 3 представляват тежка костна загуба, включваща значителна ерозия на ацетабуларния ръб и загуба на костна маса, както в горния, така и в долния полюс на ацетабулума. Нашият подход за лечение на тези типове ацетабуларни дефекти включва индивидуално изработени импланти и ацетабуларни реконструктивни системи. Целта е да възстановим целостта на ацетабулума и да осигурим стабилна основа за тазобедрената протеза.
Материали и методи: Представяме ретроспективна серия от 46 пациенти (32 жени и 14 мъже, средна възраст 66 години). Всички пациенти са преминали КТ диагностика предоперативно. Типът на дефекта е оценен съгласно класификацията на Папроски, като всички случаи са класифицирани с дефекти тип 3, причинени от асептично или септично разхлабване на ацетабуларния компонент на протезата. Повечето пациенти са имали първична циментна фиксация. (40 пациенти), като 22 случая са се дължали на септично разхлабване (лекувано по двуетапен протокол за перипротезна ставна инфекция). Периодът на проучването е от 2019 до 2025 година. Нашият хирургичен подход включваше използването на два типа: подсилващи ацетабуларни рингове с кука (34 пациенти) или индивидуално изработени импланти (12 пациенти), във всички случаи с костни алографти.
Резултати: След ревизионната операция са наблюдавани подобрения в обема на движение и възстановяване на нормалните ежедневни дейности. Средният резултат по скалата на Харис за тазобедрена става се е увеличил до 70-80. Пълна интеграция е наблюдавана 6 месеца след операцията, а разликата в дължината на краката е коригирана със средно 1.5 см подобрение. Като усложнения регистрирахме една перипротезна ставна инфекция (ПСИ) при пациент с ацетабуларен ринг, лекувана по двуетапен протокол за ПСИ. Също така имахме 2 раневи усложнения при пациентки, диагностицирани с рак на гърдата и с метаболитно неактивни тазови метастази, изискващи неколкократни ревизии на раната, но без засягане на имплантите.
Заключение: Въпреки предизвикателствата, успешното възстановяване на дефекти тип Папроски 3 може да доведе до подобрени клинични резултати и повишение в качеството на живот на пациента.
Ключови думи:
Ревизионна тазобедрена артропластика, Aцетабуларни дефекти, Папроски тип 3, Ацетабуларна реконструкция, Перипротезна ставна инфекция (ПСИ)
Как да цитирате тази статия:
R. Milev, N. Tzachev, P. Ivanov, P. Ginev, N. Hariskov. Revision THA in Paprosky type 3 acetabular defects. Journal of Endourology and Minimally Invasive Surgery (Bulgaria), 2026; 14(1): 33-34
Адрес за кореспонденция:
Д-р Радослав Милев
Военномедицинска академия София Катедра по ортопедия и травматология бул.„Георги Софийски“ 3, София 1606
Е-поща: radoslavem@yahoo.com