Site Overlay

Ефективност и безопасност на ретроградната уретероскопия при лечението на инклавирани проксимални уретерни камъни с размер над 10 мм

By Boris

Издание 10, Брой 2 2

Оригинал на статия / Публикувана: Ноември 2022 г.

DOI: https://www.doi.org/10.57045/jemis/1021122.pp38-42

К. Христов, К. Петкова, Д. Петрова, П.Петров, О. Гъцев, В. Тодорова, И. Салтиров

Катедра урология и нефрология, Военномедицинска академия, София

Резюме

Резюме и Цел:: Оптималният терапевтичен подход при лечението на големи инклавирани конкременти в проксималната част на уретера остава дискутабилен въпрос. Ретроградната уретероскопия в този случай може да бъде трудно предизвикателство поради изразен отток на уретералната лигавица, налично възпаление, както и от извивките на уретера. Целта на това проучване е да оцени ефективността и безопасността на ретроградната уретероскопия при лечението на инклавирани конкременти с размер над 10 мм в проксималната част на уретера.

Материал и методи: Проспективно беше извършено проучване върху данните на 143 пациента, при които беше извършена ретроградна уретероскопия по повод на инклавирани конкременти в проксимален уретер с размер над 10 мм за периода януари 2016г. до декември 2021г. Извърши се анализ на предоперативните характеристики на пациентите, ефективността, усложненията и необходимостта от допълнителни процедури.

Резултати: Средната възраст на пациентите беше 54.2±13.4 години, а съотношението мъже/жени – 67.8%/32.2%. Средната дължина на конкремента беше 14.2±5.4 мм, а средната ширина на конкремента– 9.6±2.9 мм. 26 (18.2%) от пациентите провеждаха антикоагулантна терапия, която нямаше как да бъде прекратена. При 26 пациента (18.2%) беше извършен предоперативен дренаж чрез уретерален стент, а при 7 пациента(4.9%)- чрез перкутанна нефростома. Ефективността след една процедура беше 88.8%. Средното оперативно време беше 44.2±15.4 мин. Не се установиха случаи, при които да е налице невъзможност да се достигне с ендоскопа до конкремента. Флексибилна уретерореноскопия беше извършена при 34 пациента (23.8%). Следоперативен дренаж чрез уретерален стент беше извършен при 71 пациента (49.7%), а чрез уретерален катетър за 24 часа при 33 души (23.1%). Най-честите следоперативни усложнения бяха фебрилитет при 5 пациента (3.5%) и бъбречна колика при 5 пациента (3.5%). При 8 души (5.6%) беше извършен ЕКЛ за лечение на остатъчни фрагменти, докато при 2 пациента (1.4%) беше извършена ретроградна интраренална хирургия по повод на резидуални фрагменти.

Заключение: Резултатите от нашето проучване свидетелстват, че ретроградната уретероскопия е ефективен и ефикасен метод при лечението на инклавирани конкременти с размер над 10 мм, разположени в проксималната част на уретера. Нейната висока ефективност и нисък процент на усложнения я превръщат в метод на първи избор при лечението на пациенти на антикоагулантна терапия с проксимални инклавирани конкременти, които са с повишен риск от усложнения при използването на антеграден достъп.

Референции

  1. Bagley DH. Ureteroscopic stone retrieval: rigid versus flexible endoscopes. Semin Urol. 1994 Feb;12(1):32-8.
  2. Türk C, Neisius A, Petrik A. Members of the European Association of Urology (EAU) Guidelines O£ce. Guidelines on Urolithiasis. In: EAU Guidelines, edition presented at the 32nd Annual EAU Congress, London 2017. Available at: http:// uroweb.org/guideline/urolithiasis/ Accessed February 18th, 2018
  3. Assimos D, Krambeck A, Miller N. Surgical Management of Stones: American Urological Association/Endourological Society Guideline, 2016. Available at: https://www.auanet. org/guidelines/surgical-management-of-stones-(aua/ en­dourological-society-guideline-2016) Accessed February 18th, 2018
  4. Liong ML, Clayman RV, Gittes RF, Lingeman JE, Huffman JL, Lyon ES. Treatment options for proximal ureteral urolithiasis: review and recommendations. J Urol. 1989 Mar;141(3):504-9. doi: 10.1016/s0022-5347(17)40874-3.
  5. Segura JW, Preminger GM, Assimos DG, Dretler SP, Kahn RI, Lingeman JE et al. Ureteral Stones Clinical Guidelines Panel summary report on the management of ureteral calculi. The American Urological Association. J Urol. 1997 Nov;158(5):1915-21. doi: 10.1016/s0022-5347(01)64173-9.
  6. Lingeman JE, Shirrell WL, Newman DM, Mosbaugh PG, Steele RE, Woods JR. Management of upper ureteral calculi with extracorporeal shock wave lithotripsy. J Urol. 1987 Oct;138(4):720-3. doi: 10.1016/s0022-5347(17)43351-9.
  7. Dretler SP, Keating MA, Riley J. An algorithm for the management of ureteral calculi. J Urol. 1986 Dec;136(6):1190-3. doi: 10.1016/s0022-5347(17)45279-7.
  8. Preminger GM, Tiselius HG, Assimos DG, Alken P, Buck C, Gallucci M et al. ; EAU/AUA Nephrolithiasis Guideline Panel. 2007 guideline for the management of ureteral calculi. J Urol. 2007 Dec;178(6):2418-34. doi: 10.1016/j.juro.2007.09.107.
  9. Li X, He Z, Wu K, Li SK, Zeng G, Yuan J et al. Chinese minimally invasive percutaneous nephrolithotomy: the Guangzhou experience. J Endourol. 2009 Oct;23(10):1693-7. doi: 10.1089/end.2009.1537
  10. Seitz C, Tanovic E, Kikic Z, Fajkovic H. Impact of stone size, location, composition, impaction, and hydronephrosis on the efficacy of holmium:YAG-laser ureterolithotripsy. Eur Urol. 2007 Dec;52(6):1751-7. doi: 10.1016/j.eururo.2007.04.029. Epub 2007 Apr 18.
  11. Sofer M, Watterson JD, Wollin TA, Nott L, Razvi H, Denstedt JD. Holmium:YAG laser lithotripsy for upper urinary tract calculi in 598 patients. J Urol. 2002 Jan;167(1):31-4. doi: 10.1016/s0022-5347(05)65376-1.
  12. Pierre S, Preminger GM. Holmium laser for stone management. World J Urol. 2007 Jun;25(3):235-9. doi: 10.1007/s00345-007-0162-y.
  13. Jiang H, Wu Z, Ding Q, Zhang Y. Ureteroscopic treatment of ureteral calculi with holmium: YAG laser lithotripsy. J Endourol. 2007 Feb;21(2):151-4. doi: 10.1089/end.2006.0209.
  14. Leijte JA, Oddens JR, Lock TM. Holmium laser lithotripsy for ureteral calculi: predictive factors for complications and success. J Endourol. 2008 Feb;22(2):257-60. doi: 10.1089/end.2007.0299.
  15. Erhard M, Salwen J, Bagley DH. Ureteroscopic removal of mid and proximal ureteral calculi. J Urol. 1996 Jan;155(1):38-42. Erratum in: J Urol 1996 Mar;155(3):1039.
  16. Harmon WJ, Sershon PD, Blute ML, Patterson DE, Segura JW. Ureteroscopy: current practice and long-term complications. J Urol. 1997 Jan;157(1):28-32. doi: 10.1016/s0022-5347(01)65272-8.
  17. Grasso M, Conlin M, Bagley D. Retrograde ureteropyeloscopic treatment of 2 cm. or greater upper urinary tract and minor Staghorn calculi. J Urol. 1998 Aug;160(2):346-51.
  18. Wu CF, Shee JJ, Lin WY, Lin CL, Chen CS. Comparison between extracorporeal shock wave lithotripsy and semirigid ureterorenoscope with holmium:YAG laser lithotripsy for treating large proximal ureteral stones. J Urol. 2004 Nov;172(5 Pt 1):1899-902. doi: 10.1097/01.ju.0000142848.43880.b3.
Издание 10, Брой 2
Статия [pdf]

Ключови думи:

уретерни конкременти, ретроградна уретероскопия

Как да цитирате тази статия:

Христов К, Петкова К, Петрова Д, Петров П, Гъцев О, Тодорова В, Салтиров И. Ефективност и безопасност на ретроградната уретероскопия при лечението на инклавирани проксимални уретерни камъни с размер над 10 мм. Ендоурология и минимално инвазивна хирургия, 2022; 10(2): 38-42

Адрес за кореспонденция:

Д-р Константин Христов

Катедра Урология и нефрология
Военномедицинска Академия, София

Бул. “Г. Софийски” 3
София 1606, България

E-поща: konstantin.hristovv@gmail.com