Ефективност и безопастност на ретроградната уретероскопия при лечението на камъни инклавирани в проксималната трета на уретера

Volume 12, Supplement 1

Оригинал на статия / Публикувана: Aприл 2024

DOI:https://www.doi.org/10.57045/jemis/1210424.pp20-22

П. Петров, В.Тодорова, К. Христов, О. Гъцев, Д.Петрова, К. Петкова, И. Салтиров

Катедра урология и нефрология, Военномедицинска академия, София

Резюме

Въведение и цел: Лечението на конкременти инклавирани в проксималната част на уретера често е предизвикателство, поради наличието на оток на лигавицата, възпаление и прегъване на уретера. С напредване на технологиите и подобряване на уретероскопите се повиши тяхната ефективност и безобасност, което прави уретероскопията първи метод на избор при лечение на големи инклавирани камъни в проксималния уретер. Целта на нашето ретроспективно проучване е да оцени ефективността и безопасността на ретроградната уретероскопия при лечението на инклавирани камъни в проксималната част на уретера с големина ≥ 10 мм.

Материал и методи: Извърши се ретроспективно проучване на медицинските досиета на 700 пациенти, при които е извършена уретероскопия и литотрипсия на конкремента в периода Януари 2016– Април 2024. 179 пациенти имаха инклавиран камък в проксималната част на уретера с размери ≥10 мм, като при 125 (70%) камъка беше с размери 10÷15 мм , а при 54 ( 30%) – ≥ 15 мм . Уретероскопията беше извършена с ригиден урететоскоп с размери 8.6 или 6.4 Fr, а литотриспията –Holmium laser. Флексибилен уретероскоп се използва в случаите с извит уретер или ретроградна репозиция (ретропулсия) на камъка. Извърши се сравнителен анализ на данните на пациентите – предоперативната характеристика, ефективност на метода , оперативно време, интра- и постоперативни усложнения.

Резултати: Средната възраст на пациентите беше - 54.1±12.3 години , а средния размер и повърхност на конкремнта - 14.7±.4.8 мм. 30 % от пациентите са с анамнеза за предшестваща ЕКЛ , която е неуспешна. Средното оперативно време беше 45.1±15.7 мин. Общия успех на процедурата е 85.3%. При 66.2% от пациентите беше извършена ригидна уретероскопия, а при 33.8% - флексибилна уретероскопия. Пациентите от групите с големина на камъка 10÷15 мм и ≥ 15 мм имат сходни предоперативни характеристики. Успехът след една процедура беше по-висок, а оперативното време по-кратко, в групата с конкремент с размери 10÷15 мм (87.1% vs 71.3%, p=0.159 and 41.3±12.9 vs 53.3±21.3 min, p=0.040, респективно ) . Не се установи сигнификатна разлика в поставянето на JJ–стен постоперативно ( 34.1% vs 50.0%, p=0.400), ретроградната репозиция на камъка (21.3% vs 23.1%, p=0.847) и в честотата на постоперативните усложнения (9.3% vs 0%, p=0.161).

Заключение: Резултатите от това ретроспективно проучване показаха, че уретероскопията е безопасен и ефективен метод за лечение при пациенти с голям и инклавиран камък в проксималната трета на уретера. По-големият размер на камъка е пока- зател за по-нисък успех след една процедура и не оказва влияние върху общата честота на усложненията.

Ключови думи:

ureteroscopy, proximal ureteralstones

Как да цитирате тази статия:

П. Петров, В.Тодорова, К. Христов, О. Гъцев, Д.Петрова, К. Петкова, И. Салтиров. Ефективност и безопастност на ретроградната уретероскопия при лечението на камъни инклавирани в проксималната трета на уретера. Ендоурология и минимално инвазивна хирургия, 2024; 12(1): 20-22

Адрес за кореспонденция:

Д-р Петър Петров

Военномедицинска академия – София Катедра Урология и нефрология, Клиника Урология, Бул. „Георги Софийски”3 София 1606
e-поща: p.r.petrov7@gmail.com